Днес, 15 август, православните християни отбелязват Успение на Пресвета Богородица, познато сред българите като Голяма Богородица – един от най-светлите и почитани християнски празници.
Това е денят, в който Църквата си спомня края на земния път на Божията майка. Самата дума „успение“ носи различен смисъл от обикновената представа за смъртта – тя говори за тихо заспиване и преминаване от земния към вечния живот. В християнската вяра празникът не е ден на отчаяние и скръб, а на надежда, че смъртта не е краят.
Според църковното предание Архангел Гавраил възвестил на Света Богородица, че земният ѝ живот е към своя край. Апостолите се събрали, за да бъдат до нея в последните ѝ земни мигове, а след Успението ѝ християнската традиция я почита като небесна застъпница и майка, към която поколения вярващи отправят молитвите си.
Празник на майката и семейството
Може би именно затова Голяма Богородица е толкова близък до българското сърце.
В народната традиция Света Богородица е закрилница на майчинството, децата, жените и семейното огнище. Към нея се обръщат майки с молитва за здравето на децата си, жени, които мечтаят за рожба, и семейства, които търсят мир, здраве и закрила.
Затова днес можем да поздравим не само именниците, а всички майки – независимо дали са майки на момче или момиче. Няма утвърдена християнска традиция Голяма Богородица да бъде празник конкретно на майките на мъжки деца. Това е ден на майчината любов като цяло – онази любов, която пази, прощава, чака и остава до детето независимо от всичко.
Обичаите на Голяма Богородица
Празникът е предшестван от Богородичния пост, който започва на 1 август. На самия 15 август в храмовете се отслужва тържествена Света литургия, а на много места се освещават хлябове и се организират общи трапези и курбани.
В различните краища на България обичаите са различни, но смисълът им е един – благодарност, споделяне и молитва за здраве.
Хората палят свещ пред иконата на Божията майка, молят се за семействата и децата си, а празничният хляб се раздава с пожелание за здраве и благополучие.
Но отвъд обичаите остава най-важното послание на този ден.
Любовта.
Любовта на една майка към нейното дете.
Любовта, която не пита колко трудно е било.
Любовта, която не се отказва.
Любовта, която закриля дори когато детето вече е пораснало и е поело по своя път.
И може би затова образът на Богородица с Младенеца продължава да носи толкова силно послание и след толкова векове – защото в него всеки може да разпознае нещо вечно и човешко: майка, притиснала детето си до сърцето и готова да го пази от целия свят.
От „Жарава – медията на будните българи“ пожелаваме светъл и благословен празник на всички!
Честита Голяма Богородица!
Нека Пресвета Богородица пази децата ни, да дава сили на майките, здраве на семействата и светлина в домовете ни.
Нека има повече обич между родители и деца, повече прошка между хората и повече вяра, че дори след най-тъмния миг винаги може да се появи лъч светлина.
Бъдете здрави, обичани и благословени!



