Остра позиция за условията на труд, недостига на кадри и начина, по който се въвеждат промени в социалната система, беше публикувана във Facebook от социални работници от цялата страна. В текста се описват всекидневната работа под силен натиск, натрупването на нови задачи и отговорности и все по-трудното справяне с огромния обем работа.
Според изложеното прибързани и недостатъчно подготвени промени водят до затруднения и блокиране на работни процеси, а последствията в крайна сметка се поемат от служителите, които ежедневно работят с гражданите.
Авторите на позицията обръщат внимание и на друг сериозен проблем – недостига на служители в системата. По думите им социалните работници все по-често са принудени да компенсират липсата на хора с извънредно натоварване, работа след края на работния ден и за сметка на личното си време.
„Ние не сме машини. Имаме семейства. Имаме деца. Имаме личен живот. Имаме нужда от почивка и нормални условия на труд“, се казва в позицията.
Засегнат е и въпросът за заплащането. Социалните работници заявяват, че отговорностите и натоварването им продължават да нарастват, докато възнагражденията според тях остават несъответстващи на труда, който полагат.
Те предупреждават, че ако условията не се променят, Агенцията за социално подпомагане може да продължи да губи служители, което допълнително ще задълбочи кадровия проблем.
Посланието им е категорично:
„Това повече НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА ТАКА!“
Социалните работници настояват решенията в системата да бъдат вземани с оглед на реалните условия, при които работят хората на терен, и на последствията, които всяка административна промяна има върху ежедневната им работа.
В края на публикацията те заявяват:
„Време е да бъдем чути. Време е решенията да се вземат с мисъл за хората, които трябва да ги изпълняват. Защото без нас няма социална система!“
Публикуваме позицията така, както е разпространена във Facebook:

„До Наталия Ефремова и Министерство на труда и социалната политика

Прибързаните и недомислени промени, въвеждани в неподходящи моменти и без необходимата подготовка, не просто създават затруднения в работата ни. Те водят до хаос, блокират цели процеси и системи и поставят нас, хората на терен, в ситуация да поемаме последствията от решения, които не сме вземали.
Всеки ден ние сме тези, които се срещаме с гражданите, които чакат помощ. Ние сме тези, които трябва да обясняваме защо нещо не работи, защо има забавяне, защо не можем да свършим работата си навреме. А в същото време върху нас се струпват все повече задачи, изисквания и отговорности.
Работим под постоянен натиск. Нямаме достатъчно време за почивка. Често нямаме време дори да си поемем въздух в рамките на работния ден. Оставаме след работа, прибираме се изтощени и все по-често нямаме сили и време за собствените си семейства и личния си живот.
Ние не сме машини.
Имаме семейства. Имаме деца. Имаме личен живот. Имаме нужда от почивка и нормални условия на труд.
И въпреки това всеки ден продължаваме да работим и да поемаме все повече, защото знаем, че зад всяка преписка, всяко заявление и всеки случай стои човек, който разчита на нас.
Но и нашето търпение има граници.
Това повече НЕ МОЖЕ ДА ПРОДЪЛЖАВА ТАКА!
Не можем постоянно да компенсираме липсата на достатъчно хора, лошата организация и прибързаните промени със собствените си сили, здраве, време и личен живот.
Не можем да бъдем очакваното решение на всеки проблем в системата.
Не можем постоянно да работим на предела, а трудът и отговорността ни да бъдат оценявани с обидно ниско възнаграждение.
Ние искаме да работим. Искаме да помагаме на хората. Но искаме да можем да го правим при нормални и достойни условия.
Ако продължава да се работи по този начин, Агенцията за социално подпомагане ще продължи да губи хора. А когато социалните работници започнат да напускат масово, няма как да има кой да поеме работата, която ежедневно вършим.
И тогава проблемът няма да бъде в нас.
Ние вече правим повече, отколкото е разумно да се очаква от един човек.
Ние сме социалните работници. Ние държим системата да функционира всеки ден. Но и ние имаме граница.
Време е да бъдем чути.
Време е решенията да се вземат с мисъл за хората, които трябва да ги изпълняват.
Защото без нас няма социална система!“